Множество политически партии всеки ден прокламират своите програми, особено когато наближат парламентарни, кметски или други по вид избори. Тогава по традиция хората отиват до урните и пускат своя глас за партията, на която симпатизират. Както в страната, така и навсякъде другаде по света има избори и тогава чрез гласуване се избира правителство, кмет или президент. Не всеки обаче се възползва от правото си на глас, в което няма нищо незаконно или неморално. Всъщност във всички демократични страни по света важи правилото, че гласуването е избор, а не задължение, като България също се числи към тази категория – тази сентенция ясно е залегнала в един от конституционните ни членове. Въпреки това почти винаги медиите спекулират с негласувалите и нерядко се стига до косвени обвинения в недаването на глас, като аргументът е, че по този начин гласовете, непостъпили в урните, автоматично отиват при партията, която се счита за фаворит и която обикновено рядко ехаресвана от избирателите.
Няколко на брой обикновено са водещите партии, които всяка година влизат в парламентите, докато останалите, доста повече, обикновено са опозиция и невинаги съумяват да прескочат нужната процентна бариера, за да получат правото да бъдат и те в парламента. Нерядко пък възникват и такива формации, които въпреки скромните си бюджет и възможности успяват още на първото гласуване да съберат поне един процент, а това им дава правото да получат субсидия. Впоследствие партията има право да реши дали ще се възползва от парите или ще се откаже доброволно от тях, като в тези случаи тя трябва да разчита на собствени средства при осъществяването на различни по характер инициативи. Често срещан трик от партийните организации непосредствено преди избори е да организират акции от сорта на озеленяване на паркове, боядисване на пейки или мостове или дори асфалтиране на цели улици, а последното почти винаги е извън закона, защото се изисква изричното позволение на общината. Въпреки това подобни иницаитиви не само не са рядкост, но те и по никакъв начин не биват санкционирани – в най-лошия случай се налага парична глоба в размер, който не представлява проблем за нарушителите, а те обикновено са влиятелни хора.
Един от вечните въпроси в областта на политиката касае точно броя партии, които да имат правото да се явяват на избори. Тъй като практически всеки има право да си основе партия, всяка година техният брой внушително се увеличава. Друг важен въпрос в тази връзка е какъв да бъде видът на гласуването – мажоритарен или дори електронен. Последното определено има своите предимства, защото позволява на избирателите да дадат гласа си от разстояние, в случая от компютър или друго устройство, докато при класическото гласуване се налага да се редим на дълги опашки пред изборните секции. Обикновено се гласува в училищата на всеки квартал,а в по-малките населени места и читалищата изпълняват такава функция. Там по принцип се наблюдава висока избирателна активност, но това се дължи предимно на малкото население, което в някои села не надвишава дори стотина човека. Затова и там е доста по-трудно са се манипулират гласовете при преброяването им.
